Тази година имаме двама първокласника!
Големи са сладури и мисля че ше се справят отлично в училище!
Трудно е за едно дете до вчера играло по детските площадки, в детската градина и в квартала да бъде натоварено със седене на чина по цял ден, домашни, да слуша госпожата, да задържа вниманието си за дълго време върху скучните училищни задачи... Не е лесно да си първолак. А и по-късно тежестта не намалява, а напротив- все повече домашни, все по-високи изисквания от учителите и родителите... Всяка година когато свършва лятната ваканция и започва училище, на 15-ти септември, всички деца пристъпват тежко към класната стая. Е, добре де, не всички, но повечето. Веднъж влезли обаче, щом видят другарчетата забравят всичко друго и се потапят отново в топлата приятелска среда. Мишо е с дълга коса, а наИван са му сложили шина на зъбите- ха-ха-ха, "а аз, ако знаете къде бях на море с нашите...." всеки има много да разказва, всеки се е променил, порастнал, но всички са едно голямо семейство :) .
Ако днес ме попитат дали пак искам да съм в училище ще ми е трудно да реша- гледайки учениците по улиците ме изпълва носталгия, но знам че на тях не им е никак лесно. Затова мисля, че ние-"големите" трябва да проявяваме много разбиране към тях и да им бъдем в помощ когато имат нужда. Да им помагаме да изживеят пълноценно тези години от живота си така че един ден да си спомнят за тях с носталгия.
Дивейте и щурейте, учете се и се развивайте! :)
P.S. Забележете раниците на първолаците!
