Тази година имаме двама първокласника!
Големи са сладури и мисля че ше се справят отлично в училище!
Трудно е за едно дете до вчера играло по детските площадки, в детската градина и в квартала да бъде натоварено със седене на чина по цял ден, домашни, да слуша госпожата, да задържа вниманието си за дълго време върху скучните училищни задачи... Не е лесно да си първолак. А и по-късно тежестта не намалява, а напротив- все повече домашни, все по-високи изисквания от учителите и родителите... Всяка година когато свършва лятната ваканция и започва училище, на 15-ти септември, всички деца пристъпват тежко към класната стая. Е, добре де, не всички, но повечето. Веднъж влезли обаче, щом видят другарчетата забравят всичко друго и се потапят отново в топлата приятелска среда. Мишо е с дълга коса, а наИван са му сложили шина на зъбите- ха-ха-ха, "а аз, ако знаете къде бях на море с нашите...." всеки има много да разказва, всеки се е променил, порастнал, но всички са едно голямо семейство :) .
Ако днес ме попитат дали пак искам да съм в училище ще ми е трудно да реша- гледайки учениците по улиците ме изпълва носталгия, но знам че на тях не им е никак лесно. Затова мисля, че ние-"големите" трябва да проявяваме много разбиране към тях и да им бъдем в помощ когато имат нужда. Да им помагаме да изживеят пълноценно тези години от живота си така че един ден да си спомнят за тях с носталгия.
Дивейте и щурейте, учете се и се развивайте! :)
P.S. Забележете раниците на първолаците!
2 коментара:
Добре е, че помниш ученическите вълнения и проявяваш разбиране към малките паяци, на които то тепърва предстои.А този с изплезения език е уникален! Май го познавам от някъде,но от къде ли..? Личи си, че ще стане отличник.Пожелавам ти един такъв,тогава,когато сама решиш,защото си личи, че ще бъдеш страхотна майка!
Какво хубаво учениче си сложила в средата на снимката :)
Прекрасно е едно дете да тръгне на училище, а ти да си му родител.
Публикуване на коментар